Здравейте, казвам се Десислава и това е моята история. Никога не съм била слаба, като малка бях сладко пухкава, но в тийнейджърските ми години, сякаш за миг всичко се преобърна. Качих много килограми, срамувах се защото бях два пъти по-едра от другите момичета, в часовете по физическо възпитание не можех да покрия нито един норматив и нямах никакво самочувствие. 

Спомням си, че точно когато се преместих в ново училище започна модата на безумно слаби манекенки, всички в новия ми клас изглеждаха страхотно, но въпреки това постоянно спазваха диети. Аз седях сама в междучасията, не исках да излизам, защото се срамувах, не исках да говоря с никого, чувствах се недостойна. Бях дебела, сама и комплексите за външния ми вид се трупаха, реших че нещо трябва да се промени. Така започнах да чета за здравословното хранене и тренировки, бях ставала свидетел на йо-йо ефекта от диетите и не исках да съм тяхна жертва, не ми трябваше нещо временно исках да се променя завинаги. Купувах си книги, следях известни диетолози, треньори, четях по цял ден за хранителни режими, калории и кои са полезни и вредни храни.

Сама изготвих първия си хранителен режим, знаех че са ми нужни тренировки, но се срамувах много да посещавам зали или групови занимания, затова се движех в къщи. Чистех целия апартамент, разхождах кучето, много обичах да се разтягам и да танцувам, сама пред огледалото, разбира се. Така мина известно време преди стрелкичката на кантара да помръдне, не се отказвах, изглеждах си все така, но се чувствах по-добре, все повече ми харесваше да спазвам режим, знаех че не бива да гладувам и трябва да съм упорита.

Първите резултати бяха незабележими, всяка седмица свалях около килограм, някои седмици не свалях нищо, до края на лятото обаче, всичките ми дрехи бяха широки. Училището започна отново, носех си кутията с обяд, не си купувах нищо, беше ми много трудно, исках да ям като другите, но резултатите ми даваха сила да продължавам. И продължавах още и още и още, до първите ми пробягани 300 м. по физическо, бях втора по бързина, летях от щастие и гордост.

Тук нещата се обърнаха паднах в капана на модата, супер слабите манекенки и модели. Знаех как и можех да продължа да отслабвам, така и стана. Забравих за хранителния си режим, намалих порциите на половина, махнах вечерята, толкова бях погълната от успеха, че не забелязвах колко зле изглеждам. Един ден обърнах внимание, че не мога да изям дори половин кофичка кисело мляко, дрехите висяха по мен, бях толкова слаба, че сутрин имах синки от матрака. Много се изплаших, не се харесвах, нямах сила за нищо, отидох до магазина и си купих всички вкусни неща от които се бях лишавала, буквално се тъпчех, за да си върна няколко килограма, получи се трудно и бавно, но се получи.

Бях стигнала до задънена улица, знаех всичко за храните, калориите, режимите и диетите, но не беше достатъчно. Още се срамувах, затова помолих една състудентка да дойде с мен в най-близкия фитнес. В началото ходихме заедно, с треньор, после тя се отказа и продължих сама. Бързо ми доскуча от уредите и започнах да си разнообразявам с различни упражнения, после смених типа тренировки, изпробвах различни тренировъчни програми. Беше много весело да използвам новото си тяло, усъвършенствах се в тренировките, комбинирах любимите си упражнения за разтягане със силовите упражнения.

По това време се появиха проблемите ми с хормоните на щитовидната жлеза, храносмилането и синдром на поликистозните яйчници. Това е дълга, трудна и безспирна борба, която пречи на всички резултати. Хранителните режими работеха, но много бавно, често стигах до периоди на застои, независимо от промените в тренировките и храненето. Не се отказах полагах двойно повече старание и усилия, за да постигна целите си. Гледах се в огледалото и се харесвах, вече цифрата на кантара нямаше особено значение, най-накрая след 8 години четене, проби и грешки бях успяла.

Задавах си въпроса: Какво следва? Беше риторичен, знаех че мога да помогна на много хора да се почувстват страхотно, исках да дам всичките си знания и опит. Продължих с образованието, биомеханика, физиология, биохимия, йога и тренировъчни похвати. Първите ми клиенти дойдоха сами, хора от залата, такива които наблюдаваха работата ми, после ме препоръчваха. Идваха много различни хора, някои искаха да отслабнат, други да качат, трети тренираха просто за здраве.

Вече около три години се занимавах професионално с фитнес, забелязвах нещо общо при всички хора и това бяха болките. Проблеми със ставите, стари и настоящи травми, болки в гърба и кръста заради статично ежедневие, различни проблеми пречеха на хората да тренират свободно. Започнах да добавям повече движения вдъхновени от йогата, класически разтягания, специализирани тренировки за рехабилитация, коригиране на стойката и стабилизиращи упражнения.

Трудно е да се повярва колко бързо и лесно, с тези простички упражнения, преборвахме всяка болка и травма. Вече повече от две години се специализирам в този тип тренировки, прекрасно е да гледам хората, които си тръгват с усмивка след тежка тренировка, доволни не само заради свалени килограми, а заради липсата на болка и свободата да се движат.

Така някак естествено намерих своето призвание, да бъда треньор, съветник и подкрепа за хората тръгнали по пътя на промяната и здравето.